Природните паркове на България

Запазена природа край 10 български града

1. Природен парк Витоша
Година на обявяване: 1934
Площ: 27 079 ха
Най-старият български парк обхваща почти цялата планина Витоша. Няма европейска столица в такава непосредствена близост с планина. Ето защо виенският учен Хохщетер, посетил България през ХІХ век, възкликва: „София и Витоша са неразделни като Неапол и Везувий”.

Най-голям природозащитен интерес представляват естествените смърчови гори, най-големият в страната торфищен комплекс с дебелина на места до 2 метра, както и обширните каменни реки и сипеи.

Природен парк Витоша е най-посещаваната защитена територия в България – до 3,5 милиона души годишно.

2. Природен парк Врачански Балкан
Година на обявяване: 1989
Площ: 28 844 ха
На територията на парка са разположени най-високите варовикови скали на Балканския полуостров (природна забележителност „Вратцата”), които със своите 400-метрови отвеси предлагат силни преживявания на скалните катерачи. Заради карста в природния парк се намират над 500 пещери. „Леденика” е първата благоустроена пещера в България.

Обширните букови гори и субалпийски тревни съобщества са характерни за парковата територия. Сред многобройните паметници на културата се откроява Черепишкият манастир „Успение Богородично” със забележителни стенописи от ХІV век. Той е и един от най-старите в България.

3. Природен парк Златни пясъци
Година на на обявяване: 1943
Площ: 1 321 ха
Паркът е разположен на 17 км северно от Варна. Естествените широколистни масиви следват крайбрежната линия и обграждат курортен комплекс „Златни пясъци”.

Двестагодишният чинар със своите 23 метра височина и 4-метрова обиколка на ствола впечатлява туристите. В югозападната част на парка се намира „Аладжа манастир” – средновековен скален манастир от 14 век, чиито помещения са издълбани във високата 40-метрова отвесна варовикова скала.

4. Природен парк Персина
Година на обявяване: 2000
Площ: 21 762 ха
Природен парк Персина е от най-младите български паркове. Идеята е да се съхранят и възстановят крайдунавски влажни зони, уникални за България. От 2002 г. част от парка е обявена за Рамсарско място.

Най-голямото му богатство са птиците, а заливните гори и блатата са от голямо значение за размножаването им. Над 30 са археологическите обекти на територията на парка, които свидетелстват за пребиваването на траки и римляни по тези земи.

5. Природен парк Рилски манастир
Година обявяване: 2000
Площ: 25 020 ха
Природен парк Рилски манастир и Национален парк Рила образуват единственият в България природен комплекс от две големи защитени територии. Горите, високопланинските ливади и езера, алпийските местности, разнообразните релефни форми и високите върхове – това е обликът на природния парк.

Той носи името на най-скъпия за българите храм-светиня, важно средище за православните християни – манастирът „Св. Иван Рилски” (Х век). Скътан в пазвите на най-високата планина в България – Рила, манастирът е обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО. Над половин милион са посетителите от цял свят всяка година.

6. Природен парк Русенски Лом
Година на обявяване: 1970
Площ: 3 408 ха
Природен парк Русенски Лом обхваща долината на едноименната река и нейните притоци, които хилядолетия наред са извайвали скалните отвеси на каньоните. Заради специфичния си микроклимат, скални образувания и влажни зони природният парк е своеобразна смесица от видове с различен произход – средноевропейски, сибирски и субсредиземноморски.

Най-популярният сред множеството скални манастири, изсечени високо в скалите, е манастирът „Св. Архангел Михаил” , чиито стенописи, датиращи от ХІІІ в. са включени в листата на Световното културно наследство на ЮНЕСКО. На територията на парка е бил разположен и средновековният град Червен, който през Второто българско царство (ХІІ – ХІV в.) е бил важен военен, административен, духовен и културен център.

7. Природен парк Сините камъни
Година на обявяване: 1980
Площ: 12 499 ха
Разположен сред южните склонове на Източна Стара планина, този красив балкански кът със своите сиво-сини и виолетови скални зъбери е дал подслон множество тракийско-илирийски племена още в новокаменната епоха. Тук могат да се видят останките от древни крепости, манастири и пътища. Археологическият резерват "Туида" е римска крепост от ІІІ - V век.

От 24-те манастира по поречието на р. Манастирска, строени през ХІІІ - ХІV век, са оцелели руините само на един от тях. Богатата история, дивата природа и специфичните пейзажи привличат изключително много туристи.

8. Природен парк Странджа
Година на обявяване: 1995
Площ: 116 136 ха
Това е най-голямата защитена територия в България. Природният парк е разположен в най-югоизточната част на страната и обхваща централната българска част на планината Странджа. Посетителите откриват безбрежно зелено море от заоблените хребети, покрити с гора.

В с. Българи в деня на Св. Св. Константин и Елена в началото на юни се провежда уникален за България и Европа религиозен празник - нестинарството (ритуален танц върху жарава с икона пред гърдите). Хилядолетия наред Странджа е била царство на древната тракийска култура, за което свидетелстват множеството гробници, жертвеници, каменни плочи и статуи, пръснати навсякъде из планината.

Село Бръшлян е архитектурно-исторически резерват, съхранил автентични странджански къщи от ХVІІ-ХІХ век.

9. Природен парк Шуменско плато
Година на обявяване: 1980
Площ: 3 896 ха
Шуменското плато е най-високото в Северна България. Почти целият природен парк е зает от гори, а откритите части представляват пъстра мозайка от треви и храсти. Типичният карстов релеф е представен от разнообразни повърхностни и подземни форми. Известни са над 60 пещери, като най-атрактивна сред тях е пещерата „Бисерна” – двуетажна, с дължина на галериите около три километра.

Естествено укрепено и защитено, платото е било населявано от дълбока древност. Открити са останки от няколко тракийски селища, датирани от ІV – ІІ в.пр.н.е., а склоновете му са запазили скални манастири, църкви и монашески килии.

Най-представителният исторически обект е Шуменската крепост, просъществувала близо 3000 години.

10. Природен парк Българка
Година на обявяване: 2002
Площ: 21 772 ха
Природен парк Българка е най-новият в България. Разположен в северните склонове на централната част на Стара планина, той се включва разнообразен ландшафт: същинска планина, речни долини, хълмове и билни заравнености.

Оттук са минавали важни стратегически пътища, свързващи севера с юга, като билото на Стара планина се е смятало за естествена граница. Това определя и богатото историческо наследство в този район.

Уникален за Югоизточна Европа е етнографският парк-музей на открито Етъра. Калдъръмените улички, каменните чешми, тътенът на мелниците, газовите лампи, часовниковата кула и старите къщи давта представа за българското занаятчийство отпреди 150 години.

В природния парк попада и част от Националния парк-музей “Шипка-Бузлуджа” – паметник-светиня за българите. Тук по време на руско–турската война (1877-1878) се е разиграла една от най-решителните битки, донесла свободата на България след петвековно османско иго.