Замените на гори ограбват българската природа

Коалицията от 30 неправителствени организации и граждански групи "За да остане природа в България" проведе пресконференция, на която даде повече информация за сериозни замени на държавни гори по Черноморското крайбрежие и край настоящи и планирани ски курорти.

Природозащитниците разкриха следните по-големи замени на държавни гори:

1. Коалицията „За да остане природа в Бъглария” разкри поредния случай на замени на гори с цел застрояване в района на село Паничище. Там инвеститорът „Рила спорт” АД разработва проект за ски курорт на територията на Национален парк Рила. На 14 юли 2005 г. „Рила спорт” АД, представляваща офшорна компания с неясен произход на капитала, придобива имоти от държавния горски фонд с площ 450 дка оценени на 824 528 лв. Случайно или не, придобитите имоти са разположени на ключови за развитието на курорта места – в непосредствена близост до с. Паничище, по протежение на незаконно строящия се в момента път от с. Паничище до х. Пионерска и в непосредствена близост до проектираните и понастоящем незаконно изграждащи се ски писти и лифт в района на х. Пионерска.

В резултат на замените „Рила спорт” АД става дори собственик на земята под част от деривацията Джерман-Скакавица, захранваща София с вода, както и собственик на земята под сгради и хижи на трети лица, включително и под хижа Пионерска.

Освен чрез замени „Рила спорт” АД придобива и общински гори с цел застрояване. Проверка на Окръжна прокуратура Кюстендил разкрива, че през 2004 год. „Рила Спорт” АД сключва с община Сапарева баня разпоредителна сделка за 200,6 дка гори в обхвата на с. Паничище срещу „задължението” на дружеството да вложи 2 800 000 лв. в проектирането, изграждането и рехабилитацията на общински инфраструктурни обекти (или по-скоро обекти от ски курорта). Справка в Дакси показва, че по това време дружеството има начален капитал от 50 000 лв., което поставя под съмнение целесъобразността на сделката.

2. В момента тече процедура по смяна на статута на 820 декара край устието на Камчия, които ще бъдат застроени за разрастването на курорта там. Горите са частни, включени са към общия устройствен план на комплекса. Тече процедура за смяна на предназначението и на 500 декара в района на Шкорпиловци. През последните години 2000 декара в района били изключени от горския фонд и са придобити от частни лица.

3. През 2005 г. Община Своге продава на търг 70 000 дка първокачествена букова гора на 170 години на цена от 150-250лв/дка. Две от фирмите веднага заменят част от горите с 1500 дка песъкливи “земеделски земи” на Камчийски пясъци с голяма полза за държавата от тази сделка – елитна гора със земя 9 категория. Кметът на Своге е назначен за Областен управител на София след сделката. Камчийски пясъци е най-дългата плажна ивица по българското Черноморие. През 2006 г. съществуващата там защитена местност беше закрита по искане на инвеститор с решение на Върховния административен съд.

4. В Държавна дивечовъдна станция Балчик и Държавно лесничейство Варна през 2005 г. са заменени 3000 дка държавен горски фонд покрай морето с частни гори със сериозна вреда за държавата. Гори от буферната зона на Природен парк Златни пясъци са заменени с частни в горския фонд на Асеновград. Вече са започнали сеч и строежи на няколко дка в буферната зона на природния парк. Установи се, че министър Нихат Кабил е заменил над 6000 дка в Златни пясъци, Каварна и Шабла.

5. През октомври 2005 г. в Троян масово се изкупуват гори от частници. Горите са млади насаждения и не е предвидено ползване през следващите десетилетия и са закупувани на безценица. Говори се, че фирмата, която изкупува горите, ще прави замени в Разлог, за да строи голям голф комплекс. Това вече е факт. Над Разлог е построен цял град в полите на Пирин.

6. През ноември 2005 г. фирма „Арексим” получава след замяна около 400 дка под връх Перелик в Родопите. Има предложение за изграждане на огромен ски курорт и писти, които свързват Перелик със Пампорово и Чепеларе. 400-те дка земи под Перелик са на мястото на бъдещите съоръжения. В момента „Арексим” са собственици на 8500 дка в планирания ски курорт.

7. На 20.10.2004 г. министър Мехмед Дикме сключва договор, с който държавата заменя комасиран имот от 439 дка на няколко километра от курорта “Боровец” за 345 дка имоти, разпокъсани на около 20 парцела в четири области на Северна България. Облагодетелстваната фирма е “Развитие 2004”. До момента новите собственици на имотите в Боровец - „Екуест” и „Главболгарстрой” /ГБС/ - притежават над 2 кв.км площ в Боровец.

Природозащитниците предложиха следните 10 стъпки за запазването на българската гора:

1. Обществото оценява българската гора основно с нейните екологични и социални функции. За съжаление над 50% от горската нормативната база и времето на държавните служители по горите е свързано със сечта на дървесина. Време е горската политика да отговори на интересите на гражданите на Република България и издигне екологичните и социални функции на горите като основа на управлението, устройството и стопанисването на горите, поне на същото ниво, каквото е дърводобива.

2. Приходите в системата на горите традиционно се свързват с ползването на дървесина – над 95 % от бюджета на Държавна агенция по горите (ДАГ) се формира от тях. Ние искаме държавната администрация да престане да гледа на гората само като на кубически метри дървесина, за което е необходимо да се предприемат активни действия за разнообразяване на източниците за приходи в системата на горите, включително чрез комерсиализиране на екологичните и социални ползи от горите. Време е собствениците на гори да започнат да получават приходи от строителните, туристическите, водоснабдителни, енергопроизводствени и преносни дейности, извършвани в техните имоти.

3. За последните 15 години нарушенията в горите се масовизираха до крайност, като събираемостта на наложените санкции и глоби никога не е надхвърлила 20 %. Това практически означава отказ от прилагането на горските и ловни закони. Необходими са спешни промени в организацията на охраната на горите, които да гарантират съществуването на добре заплатени горски служители, които ефективно да опазват „зеленото злато” на България.

4. Широката общественост счита замените на държавни гори за частни за проява на „далаверите” в горите, свързани с варварското застрояването на планинските и черноморски курорти. Необходимо е да бъде премахнато законовото основание за тях или да се създадат гаранции, че същите не могат да бъдат застроявани в срок от 25 години след замяната.

5. Българското общество традиционно не приема прилагането на голи или други сечи, които унищожават изцяло горския характер на имотите в горите, независимо как се наричат – 100% санитарни, краткосрочно-постепенни и т.н. Вследствие на такива сечи се затруднява възобновяването на горите, намаляват се водоохранните и рекреационни функции на гората и се губи значимо биологично разнообразие. Необходимо е да се забрани използването на такива видове сечи с изключение на техническите култури за производство на целулоза или интензивните култури на култивари и клонове бързорастящи видове.

6. От началото на 2007 година са приети над 30 лесоустройствени проекта на държавни лесничейства и държавни дивечоразвъдни станции и хиляди планове за изменения на действащите лесоустройствени планове (ЛУП). Нито един от тях не е подложен на оценка за съвместимост с целите на европейската екологична мрежа НАТУРА 2000, което е изискаване на европейските директиви. Необходимо е ДАГ да предприеме необходимите действия за изпълнение на Закона за биологичното разнообразие, за да не загубим и малкото останали ценни гори, съпроводено с дела в Европейския съд за неизпълнение на европейските директиви.

7. За последните 5 години голяма част от частните горите с размер на имота до 20 декара бяха изсечени изцяло, което обезлеси големи площи в равнините. Необходимо е да се премахне възможността тези имоти да се ползват без лесоустройствени планове, проекти и програми, чрез отмяна на чл.25 ал.8 на Закона за горите (ЗГ).

8. Съществуващата връзка между фирмите, които изсичат гората, и тези, които получават дървесината, е основа за голям брой кражби и нарушения в горите. Все още 70 % от дървесината, добита от държавните гори, се закупува от дърводобивните фирми. Необходими е преустановяване на тези практики в държавните и общински гори и предварителна продажба, чрез заличаване на чл.80 ал.2 т. 3 и 4 на ЗГ и чл.87 „п” ал.2  т.1 на Правилника за прилагане на Закона за горите (ППЗГ).

9. Все още съществува неравнопоставеност между различните ползватели на дървесина, като големите получават на преференциални цени около 1/5 от цялата дървесина, добита в държавните гори. Подобна практика води не само до нарушаване на европейското и национално  законодателство за защита на конкуренцията, но е и в основата на най-големите нарушения, установени в държавния горски фонд (ДГФ). Необходимо е спешно премахване на тази порочна практика, чрез заличаване на чл. 87 „в” ал.5.т.4 на ППЗГ.

10. Мнозина от българските  граждани считат търговията с дървесина като една от практиките с най-широка корупционна основа. Необходимо е да се наложи борсовата търговия на продукти от държавните гори, за да се намали корупцията. Същата цел ще се постигне и с премахване на връзката между дърводобива и търговията с дървен материал.