Води

WWF опазва Дунав и притоците й

Българският участък на реката включва архипелаг от 75 ценни острова

Дунав и притоците й са най-значимият сладководен ресурс на България. През страната протичат 470 км от най-разнообразния и най-богат участък на реката – Долен Дунав.

Българският дунавски архипелаг се състои от повече от 75 уникални острова с обща площ от над 100 кв. км. Повечето са покрити със заливни гори с лиани и непроходима растителност, които представляват европейски аналог на тропическите джунгли.

По-важните български притоци на Дунав са 12. Те свързват Дунавската равнина и Балкана като важни биологични коридори. Често тяхната роля е недооценявана. До 10 години те могат да бъдат увредени непоправимо заради изземването на инертни материали, забентването, неподходящите хидромелиоративни и горскостопански практики и недостатъчния обществен контрол.

Още една сериозна потенциална заплаха са инфраструктурни проекти като „Трансевропейски транспортен коридор VII” по Дунав, който не е съобразени с условията на реката. С присъединяването на България към Европейския съюз трябва да влезе в действие Рамковата директива за водите - една от най-амбициозните законодателни инициативи на ЕС.

Какво прави WWF?

WWF опазва биологичното разнообразие на река Дунав и притоците й. Проектите са насочени към възстановяване на естествените заливни гори на дунавските острови и на стари речни корита по дунавските притоци, както и управление на мрежата от защитени територии в басейна на река Дунав.

WWF работи съвместно с общините, държавните институции и частни земеделски стопани за природосъобразно управление на водите. Основните дейности са съсредоточени в общините Долна Митрополия, Гулянци, Велико Търново, Левски, Русе, Иваново, Две Могили, Цар Калоян, Оряхово, Лом. Заинтересованите страни и обществеността получават информация и се въвличат в процеса на формиране на политиките за управлението на водите.

Какво постигна WWF?

По инициатива на WWF през май 2000 г. правителствата на България, Румъния, Молдова и Украйна подписаха декларация за създаването на „Зелен коридор Долен Дунав». Тази най-голяма международна инициатива за опазване и възстановяване на влажните зони в Европа включва правителствен ангажимент за опазване и възстановяване на над 900 хил. хектара влажни зони по Долен Дунав, както и изграждане на подходяща мрежа от съществуващи и нови защитени природни територии.

Със съдействието на WWF и български неправителствени организации правителството изготви Национална стратегия и План за действие (2002 – 2006) за опазване и възстановяване на заливните гори на българските дунавски острови, за да изпълни ангажиментите си по споразумението за „Зелен коридор Долен Дунав”.

Основно предизвикателство сега е да се спре изчезването на естествените гори и да се запази техния генофонд. Макар и силно ограничени, все още могат да се намерят представителни групи от летен дъб (о-в Вардим), полски бряст (о-в Ковачев), гори от черна топола (о-в Белене).

Следващата стъпка, предприета наскоро, е възстановяването на естествените заливни гори на островите Ковачев на територията на Държавно лесничество Лом и островите Козлодуй и Есперанто на територията на Държавно лесничество Оряхово.

Това се извършва чрез залесяване с местни дървесни видове и подтискане развитието на новите агресивни видове. Предприемат се залесявания на летен дъб с фиданки на възраст между една и три години и с жълъди. Подготвят се временни разсадници за полски ясен и бряст на територията на островите. Около подбрани дървета се подпомага естественото производство на фиданки. В ниските части на острова, които по-често се заливат, бяха залесени с местни фиданки от интересната бяла топола и върби.

WWF осъществява моделен проект по долното течение на река Вит за възвръщане на естественото корито на реката и крайречната растителност, което ще спомогне за намаляване на риска от наводнения, опазването на биоразнообразието и развитието на земеделието. Проектът е в крайната фаза на предпроектните проучвания и съгласуване със заинтересованите страни.

Другият моделен проект – за възстановяването на река Веселина при село Миндя, Великотърновско – цели да възвърне естествената динамика на реката, което ще увеличи рибните ресурси. Така една стара идея, подета от хората от село Миндя, започва да се реализира. Предпроектните проучвания са извършени. Бяха изготвени две алтернативни предложения за начините за възстановяване на реката, които бяха съгласувани с инициативната група от село Миндя и община Велико Търново. Възстановителните работи започват в началото на 2007 г.

В ход е разширяване на границите на Природен парк Русенски Лом и създаване на нова защитена територия при устието на река Янтра. Проектът се осъществява в сътрудничество с WWF – Германия, клуб «Приятели на Русенски Лом» и Асоциацията на парковете в България. Новите проучвания на биологичното разнообразие, земеделските практики, както и нагласите на местните хора показа необходимост от промяна на границите на парка.

WWF търси решения за постигане на природосъобразно корабоплаване по река Дунав. „Да пригодим корабите към реката, а не реката към корабите” е моделен проект на WWF. В новите планове на Европейския съюз за развитието на трансевропейските транспортни коридори Дунав заема централно място като „Транспортен коридор VII”. Предизвикателството на тази инициатива е дали реката ще бъде превърната транзитен канал с унищожени природни ресурси или ще остане жива - с риба и с кораби, пригодени към нея.

В резултат на дългогодишната работа с целенасочени изследвания на WWF е събрана сериозна информация за биологичното разнообразие на реката, ценностите и екологичните проблеми на реката. Изградена е база данни за защитените територии, проектоместата от европейската мережа Натура 2000, колониите на птиците.

Иван Христов,
Координатор програма „Води”,
ел. поща: ihristov@wwfdcp.bg